Денят на една валкирия
06.00 - Събудих се под масата. Едното крило на шлема ми беше напръскано с кръв. Май снощи с Тор прекалихме с ейла. Ама тоя Тор к’во дупе имааааа!!! Пък как си върти гигантския .... чук ....
06.05 - Сръчках големия едноок войн до мен и той повърна в съня си. Сега ще трябва да си лъсна бронята. Сритах го.
6.15 - с триста зора изпълзях изпод масата и се блъснах в крака на един стол. Другото крило се смачка. Май ще трябва да си пера крилата с омекотител - под много остър ъгъл се чупят рано сутрин.
06.20 – 06.35 – Залитайки стигнах до кенефа. До тук добре , обаче вратата ми се опъваше. Чудно как дръжката се беше размножила на 15 и не можех да уцеля вярната. Май оня проклетник Локи има не пръст , ами цяла ръка в плодовитата брава. Винаги съм знаела , че не ме обича , откакто му счупих носа.
06.40 – Бравата все още ми се опъва. Замислих се , дали да не я счупя с голямата паган брадва , обаче мисълта , че Один ще ме глоби за разрушаване на реквизит , ме спря. След 15 разбити врати финансите ми бяха намалели солидно.
06.45 – Изритах вратата , напсувах я звучно и тя най-после благоволи да се отвори. „Блага дума железни врати отваря.” – брей , верно било. Попсувах още малко и се освободих от 3те литра ейл от снощи.
06.50 – Седя в/у тоалетната чиния и си обещавам повече да не пия с Тор! Така ме цепи главата , че чак крилцата на шлема ми трептят.
06.55 – Спря да ми се вие свят , а бравите бяха намалели на 7. Сега остава само да нацеля вярната тоалетна хартия и да пия една зелева чорба.
07.00 – 7.10 – Спънах се 3 пъти , докато стигна кухнята. Някакъв викинг ме препъна. Чак след като го сритах десетина пъти м/у краката осъзнах , че е в несвяст и вонята на гнилоч , която се носеше , всъщност е от брадвата забита в корема му. Нищо де.. Като се събуди ще е прекалено зает, за да усети болката от смазаните си яйца.
07.15 - Готвачът отказа да ми сервира 3 кила Грозден на закуска. Разфасовах го с бойната паган брадва. А той имаше числово превъзходство! Копелето беше 2 копелета и шаваше непрекъснато! Добре , че рано сутрин резъректите са безплатни. Съживих го и го помолих най-учтиво за зелева чорба, като му счупих 3 пръста в процеса. Оказа се , че Тор вече се е събудил и е изпил цялата чорба. Примирих се с айрян. Пукнах главата на готвача.
07.30 – Плющя ейл , пушен бут и ментови бонбони. Бутът малко мърда и не съм сигурна , от какво месо е , ама си го бива. След 2рата чаша ейл мъглата пред очите ми почна да се вдига и като погледнах надолу , открих , че бюстът ми прелива от бронята и има нужда от лъскане. Наместих си сутиена и метнах злобен поглед на всички ранобудни викинги , които не бяха прекалено заети да повръщат галони ейл и кила неиндетифицирано месо. Обарах любовно голямата паган брадва и им кимнах любезно за добо утро.
07.45 – Спънах се във някакъв крайник. Хвърлих го през прозореца на път към покоите си. Дано собственикът му да не се сърди много. Чух радостният вой на вълк и се наведох да погледам миловидната сцена. Животното доволно разкъсваше ръката , която бях хвърлила и дъвчеше диво , неосъзнавайки , че цялата му муцуна е в кръв. Метнах му една салфетка. След малко, както си висях наведена през прозореца, някакъв викинг ме ощипа по гръбопродължението. Разбих му главата с вярната голяма паган брадва и метнах един крак на вълка.
07.50 – Опуснах се блажено във ваната с ейлов рог в ръка. Обичам дни като този. След малко вградената аларма в едното крило на шлема ми писна. Мама й на тая кучка Брунхилд! Тая за свободно време не е ли чувала!? Пратих и един смс: „В банята съм и ще си лъскам сутиена. След час съм при теб” и получих отговор „Ако не си докараш курвенският задник при мен до 45 минути , ще те дам на Фенрир!!!” Напсувах я с такава страст , че и Один би ми завидял и излязох от ваната. Тъпа кучка!
08.15 – Почти свърших с лъскането на прашките си и се огледах доволно. Бронята блестеше , сутиенът ми отново имаше правилна форма , голямата ми паган брадва беше наострена , а крилцата на шлема ми стърчаха като 2 пълни рога с ейл. Напъхах цялата си телесна маса в килата метал , метнах си набързо малко молив за очи, нахлупих шлема и се запътих към офиса на Брунхилд. Дъртата пача сигурно вече се бе приготвила да си наостри меча между ушите ми. Ха! Ще има да взима , мама й целулитна!
08.30 – В офиса на Брунхилд съм. Кравата крещи за няква битка и разни насечени пичове. Уригнах се и тя се развика още по-силно. Даде ми шишенце с Берсеркер Рейдж и ме изрита със заръка , да дрогирам некъв викинг с него. Кучката щеше да си плати! Металът на прашките ми се впиваше в задника, а нямах време да го изправя. Да ходи да духа на Зигфрийд , к’во ме занимава!
08.45 – Конят ми изцвили и аз го потупах по гривата. Лиснах му една кофа кръв , да е модерен и го яхнах без седло. Готина съм , а ? Дори и Скулд не язди без седло, мухахахах! Препуснах из Асгард и се наслаждавах на сутрешната сеч – любимото хоби на махмурлиите. Миризмата на кръв напълни ноздрите ми и вдишах възбудено. Почти бях свършила , когато една отсечена глава едва не ме свали от гърба на коня. Мама им проста! Включих се и аз в боя...
09.00 – Още се бия... Няма нищо по-добро от едно кърваво сутрешно меле.
09.15 – Свърши. Незнайно защо всички бягат при вида на голямата ми паган брадва. Пришпорих коня към земята и битката , която неска ми беше по график.
09.30 – Измъкнах от сутиена си смачкан лист със задачи за днес и го зачетох. Тук-таме имаше петна от ейл , но се разчиташе де... Аз да не съм викинг , че да го съсипя тотално!
1. Намери Тор и му предай много поздрави от Балдур.
2. Помогни му.
3. Отиди да помогнеш на Вьолсунг да спечелят битката.
4. Обедна почивка.
5. Прелети до замъка на Гьотлихщайн и определи победител.
6. Прибери подходящите войни във Валхала
7. Седмичен отчет при Брунхилд.
10.00 – Начало на работния ден. Форсирах летящия кон до колесницата на Тор и се огледах за него. Мама му и пияница! Люшкаше се м/у воюващите и така размахваше чука , че не можех да разбера , на чия страна е. Метнах се в/у колесницата му и кръстосах крака. Чаках. След десетина минути ме погледна и му викнах:
- Ей , пич , как е махмурлука ?
Тор се дотътри до мен и се уригна звучно. „Кавалер” помислих си аз, извадих ароматизатора за дъх и му го набутах в гърлото. Изгледа ме сърдито , но нищо не каза. (Не че можеше да каже нещо , след като имаше шишенце заседнало в гърлото , де.) Усмихнах му се чаровно , докато плюеше ароматизатора.
10.15 – Тор ме гледаше странно. Погледнах го , но нищо не каза. Разкрачих се и легнах на припек в каруцата му. Нали е кавалер , каза , че той ще свърши цялата работа. Захърках леко под слънчевите лъчи и аромата на сняг.
10.20 – Тор още ме гледа. И продължава да е странно. Усмихнах му се въпросително.
10.30 – Тор ми хвърля похотливи погледи. Мама му и прасе! Ще му разбия главата с вярната голяма паган брадва. Плъзнах ръка към клупа на прашките ми и осъзнах , че ги няма... БРУНХИЛДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!! Стара кранто! Разхлабила им е гайките сутринта , скапаната му кучка с кучка!
10.45 – Завързах душите на подходящите за Валхала войни на едно дърво и се отдадох на сутрешно кафе с цигарка. Тор беше кавалер и жертва последната си цигара за мен. Отблагодарих му се с очарователна усмивка и наместих сутиена си. Малко ми убиваше.
11.00 – Тор не искаше да ме пуска да си ида. Перверзен , брадат глупак! Свих му наметалото и си направих фешън поличка. Сега вече съм отнова на гърба на любимия си крилат кон и препускам към битката на Вьолсунгите. Не , че ме кефят , ама заповедта си е заповед. Напсувах за енти път Брунхилд и наместих наметалото на Тор.
11.15 – Сипах малко Берсеркер Рейдж в ухото на героя на Вьолсунгите – Грунлих и се потопих в кръвта на жертвите му. Мммммм металическият вкус на червената течност ме възбуждаше – ако бях викинг , щях да ударя една по-средата на битката и да задремя блажено.
11.20 – Спънах Грунлих и се изплезих на Один , който сигурно ме гледаше от някъде. Идиотът не успя да падне върху някоя добре наточена , голяма паган брадва , но геройският му писък си заслужаваше. Зачудих се , да проверя ли , дали сърцето му е от стомана , както разправят , но щяха да ме глобят за унищожаване на реквизит и за т’ва се спрях. Изплюх се в лицето му и той помисли , че вали. Глупак!
11.30 - 11.50 - Битката свърши. Изринах вси що става за Валхала и запалих един фас. Гледах злобно. Пиеше ми се ейл и ми се мезеше с кръв, а тука нямаше ейл... А ако прекаля с кръвта ще надебелея.
12.00 – Обедна почивка. Запалих си огън , метнах един бут да се пече и задъфках една сламка. Еееееей , чувствам се като викинг преди Коледа! Ако бях мъж , щях да си почеша междукрачието и идилията щеше да е пълна. Прасетата в замъка пеят пиянски песни и се наливат с обеден ейл. Чух писъците на няколко девици и се ухилих. Винаги ми е било странно , как викингите винаги си носят няколко девици , в случай , че загубят...
12.15 – Ръфам печен бут и гледам злобно.
12.30 – Гледам си часовника , дъвча ментови бонбони и сънувам ейл.
12.45 – Заваля сняг. Продължавам да се взирам злобно в безкрая и да псувам Брунхилд. Кучката забрави да спомене да си взема палтото от викингска кожа...
13.00 – Край на обедната почивка. Лиснах още една кофа кръв върху крилатия ми кон и се метнах на гърба му. Все още мечтаейки си за ейл препуснах към замъка на Гьотлихщайн. Снегът се блъскаше в сутиена ми , а вятърът развяваше буйната ми руса коса. Крилцата на шлема ми вибрираха и аха да полетя и се уригвах... Обичах такива дни... За пет минути дори забравих да псувам Брунхилд на леля и прачичо!
13.15 – Заредих се с пуканки и чипс от близкия супермаркет и се преземих на върха на една кула. Наместих се удобно , готова да наблюдавам битката между гьотлихщайните и вазенбругерите. Едните се развикаха „Ш’ви пикая на гроба , копеуетаааааааааааааа!” , а другите им отвърнаха с : „След като свършим с вас , няма да имате с к’во да пикаете , шибаняцииииииииии” Чуха се скандирания „КРЪВ! КРЪВ! ЧЕРВА! СТОМАНА!” и призиви към бат’ Один. Клетите глупаци дори не осъзнаваха , че на Одинчо не им дреме за тях и че аз ще реша развоя на битката. Изкисках се.
13.30 – Муам пуканки и пуша на върха на кулата. Все още се чудя , кой да победи. И двата отбора са еднакви свине и не играят по правилата. Развиках се на един за червен картон , скочих от кулата и грациозно проверих дали сърцето му е от стомана... Не беше. Долен лъжец! Разходих се малко из битката и поритах малко междукрачия.
13.45 – Тая битка е скучна и скоро нямаше да свърши. Реших да отскоча при колежката в съседния замък.
14.00 – Оказа се Скулд. Мама му и късмет! Повика ми малко на тема задължения и седнахме да пием ейл. Ей , обичам я тая мадама! Ако бях лесбийка щях да и пусна! Питах я дали има резервни прашки и тя с радост се отзова. Нахлузих новите прашки , издухах си носа в наметалото на Тор и реших довечера да му го върна. Побъбрих още малко със Скулд , изльокахме един галон ейл и реших да се връщам при мойта битка. Мляснах я звучно по бузата за довиждане и се почудих , дали да не и пусна – все пак беше от ясно по-ясно , че тя е лесбо , а и погледите , дето ми хвърляше неска бяха крайно красноречиви.
14.15 – Склуд ме чука , докато се наливам с ейл.
14.30 – Чукам Скулд , докато тя се налива с ейл.
14.40 – Чукаме се взаимно , докато и двете се наливаме с ейл.
15.00 – Пуснах един език на Скулд за довиждане и се върнах при мойте хора. Още не бях решила , кой ще победи и реших да си помогна сама. Огледах се за хубавци и от двата вида и реших , че вазенбругерите ми допадат повече – по-космати бяха. Наместих си сутиена , барнах си еротично дупето и се впуснах да им помагам...
15.30 – Все още помагам на хубавите слабаци. Кръвта се лее по тялото ми , преживявам множествен оразъм и започвам да желая да пикая права. Клекнах и се облекчих в устата на някъв полумъртъв викинг – ако оживееше , дълго щеше да помни вкуса на секретите на една валкирия. Изкисках се и се замислих за Скулд и нейните секрети....
15.45 – Ейл почивка в двата лагера. Отскочих при Скулд за нова доза чукане. Ей , Великден е мамка му! Трябва се чукаме до припадък! Поркахме ейл , замеряхме се с яйца и кръв и общо взето се сприятелихме адски много. Гледа ме почти толкова похотливо , колкото и Тор. Трябва да ги пробвам двамата един след други и да реша , кой ме кефи повече. Но както и да го мисля , Тор е толкова космат , че само като си помисля за буйната гора , обрасла по тялото му и се възбуждам. Започнах да си представям как плувам в косми и надигнах рога с ейл. Скулд забеляза еротичното ми уливане с алкохол и ме налази...
16.15 - Гьотлихщайните и вазенбругерите си пиеха кръвта един на друг и се отдаваха на светски удоволствия. Беше докаран нов керван с девици и пияниците пищяха от кеф. Убиваха се докато опъваха девиците и който паднеше убит , бе изритван настрана и мястото му в девицата бе заемано от някой още по-голям , свиреп и космат.
16.30 – Девиците свършиха и вече не бяха девици. Викингите започнаха да се бият пак помежду си , чакайки новата пратка свежа дефлорация.
17.00 – Взе да ми писва. За щастие битката на Скулд беше свършила и тя дойде да ми помага. Отдадохме се на приятни занимания върху купчина трупове и пиехме ейл една от друга. Викингите продължаваха да се избиват около нас и чат-пат нов труп се добавяше към нашия куп. Ей , къв кеф било да се чукаш близо до небето! Лежахме в косми , кръв и месо и се любувахме една на друга.
17.30 – Скулд избяга , че имала среща с Урд. Мама и и кучка! Остави ме крайно незадоволена.
17.35 – Тор прехвърча с каруцата си и седна в/у купчинката трупове да ми прави компания. Седнах в скута му , зарових се в козината му и се загледах в замиращата битка. Девиците бяха престигнали. Тор сподели , че прашките ми му убивали и ги свалихме. Сега е много по-удобно. Той ме погледна похотливо и ми предложи бъчва ейл. Егати кавалера! Влюбих се!
17.50 – С Тор се гледаме влюбено и той ми прави намеци. Чудех се , дали да не му отсека главата , но се усетих , че не сме в Асгард и резърекцията му ще ми струва доста скъпо , а аз за мъж пари не давам. Разменихме си малко ейл уста в уста и усетих гордите му косми между зъбите си. Влюбвам се все повече и повече.
18.15 – Битката е към края си , но с Тор не го забелязваме. Кефим се един на друг в/у труповете. Той сподели , че кръвта върху мен била идеално мезе към ейла и му предложих довечера да го напия така върху масата във Валхала. Естествено , че прие! Свали ми и сутиена , защото му прискрипвал пръстите и обеща , че после ще го завари на мястото му.
18.30 – Край на работния ден. С Тор решихме , че вазенбругерите ще победят и им помогнахме да завладеят замъка. Наливахме се с ейл по тоя случай. Тор реши да ме обарва без мое позволение и му счупих пръст. Не че това го спря да си намести .... чука ... по-удобно , но мен това не ме засяга. Помолих го да ми изкове прашки и той се съгласи с ентусиазъм. Подкара каручката към Асгард , докато аз подкарах стадото войни от тая битка за Валхала.
19.00 – Обрах всички войни , които ми се полагаха неска и ги извисих във Валхала. Бяха много доволни. Първата им работа беше да се сбият , а втората да се втурнат в кухнята с цел напиване под масата. Докато се отправях към офиса на Брунхилд с умиление слушах пиянското им пеене. Бахиммаата на тия викинги – от един труп и един рог ейл се напиват!
19:20 – В офиса на Брунхилд съм. Силиконовата крава пищи пак нещо. Явно Зигфрийд не я е чукал като хората. Пада й се! Предадох й седмичният отчет , целият оплискан с кръв и ейл и се изплюх между гърдите й. Явно й хареса , защото спря да вика и ме загледа похотливо... Мама му стара! Защо всички днес ме гледат похотливо! Ще взема и аз да почна да се гледам сама , баси!
19:30 – Брунхилд продължава да ме гледа похотливо , но аз се примирих и не ми пречи. Казах й , че пак ще я наплюя , ако ми даде чека за седмицата. След три мазни храчки ми го връчи , заедно със солидна сума отгоре. Ей , взех да я обичам тая кранта! Като гледам даже и любимка й станах. Май ме чака повишение. Хухухухуууу!
19:50 – Отпуснах се във ваната, докато някакво слугинче ароматизираше водата ми с кръв. Платих да ми оформят наново и да лъснат до блясък броните и шлема ми, като заръчах да увеличат номера на сутиена ми. В момента ми стягаше и Тор явно не го беше заварил като хората. Погълнах една бъчонка ейл и с клатушкане се отправих към гардероба ми.
20:15 – Търсех свестни дрехи , когато един умрял викинг нахлу в покоите ми. Пребих го. След малко стана. Пребих го пак , за дето си развалих прическата първия път , когато го пребих. По някое време изломоти , че ми носел съобщение от Тор. Спрях да му чупя кокалите и изчаках. Оказа се цяла шепа косми! Изпаднах в екстаз! Тоя Тор знаеше , как да омайва жените!
20:30 – Все още търсих някоя по-секси броня , докато съквартирантката ми сама си зашиваше девствената ципа. Каза , че имало един грубиян , който я обичал непорочна. Изкисках се. Трябваше да питам Тор дали си пада по извратени неща.
21:00 – Влязох в пирната зала. Тор ме очакваше до вратата и галантно ме щипна по задника. Разбих му носа. Щипна ме по-силно. Явно си падаше по агресивни жени. Разбих му ченето.
21:05 – Тор ми се обясняваше във вечна любов , докато фъфлеше и плюеше кръв и зъби. Потупах го малко по-силно по малкия Торчо и му напомних , че е женен. Май се депресира и отиде до тоалетна.
21:30 – Скулд намина да ме види и си разменихме малко секрети над един рог с ейл. Добре де , не беше един... Пирамида от ейлови рогове. Забавлявахме се , но Урд мина и си я прибра. Тор никъде не се виждаше.
21:55 – Бях изпила 2 бъчви с ейл и си намествах сутиена. Оглеждах се за моя нов любим. Определено беше къдееее , къде по-космат от Урл. По-едно време чифт прашки с шарка на чукчета изтрещяха на масата и ми разсипаха ейла. Тамън бях готова да убия нещастника , който ме заля с алкохол , когато Тор ме награби и собственоръчно ми ги сложи. Каза , че били подарък и че ще се развежда. Свих рамене и му обясних , че няма да плащам аз издръжката на лапетата му.
22:10 – Мисля , че Сиф иска да ме убие. Размрънка се , че съм и откраднала мъжа. Ейлът беше започнал да ме хваща и и разбих носа. По-скоро отсякох. Разрева се и си тръгна. Добре , че във Асгард всяки рани се лекуваха. Дори и смърт. Тор ме изгледа удобрително и отърка козина в мен. Доволна съм.
22:50 – С Тор се надпиваме. Предложих да напием и малкия му Торчо , но той отказа. Трябвал му... Мъж! Опита се да ми сваля сутиена със зъби – доста неуспешно и му костваше 7 зъба. Отиде до тоалетна.
23:05 – Наливам се с ейл и виждам едно-три, едно-три, едно-три. Моят любим се завърна с нова усмивка. Май беше метална , защото докато ми сваляше сутиена със зъби тракаше зловещо. Този път успя и го метна в огъня. Изръмжах на тема униформи и глоби , но той пиянски ме увери , че всичко е на негова сметка. Успокоена се отпуснах в него и с наслада усещах козината му по гърба си.
00:00 – Тор вдигна наздравица в моя чест. Щях да бъда полъскана , ако не бях почти мъртво пияна. Сиф се опита да ме удуши. Разбих и главата с бъчва ейл и после се мразех. Изхабих хубавата напитка...
00:45 – С Тор обикаляме коридорите и пеем пиянски песни. Опънахме се. През цялото време хълцах.
01:00 – 02:30 – Не помня нищо освен козината на Тор.
03:05 – С Тор се върнахме в пирната зала , доизпихме останалия ейл , катурнахме се под масата и заспахме.
