Нова светлина

Капки кръв и лъч от самота ...
А ти стоиш тъй тленна във нощта
Крилете се отпускат с трели ,
жили напоени в грехове
И някой .. Кой ще те намери -
малкото , изплашено дете...
Земята се напуква плавно
гротеска жадна за сълзи,
очи отварящи се бавно ,
роса по падащи мечти.
За миг си вечно онемяла
събрала тъмнината във звезда
невярваща , че си създала
във мрака нова светлина.
Крилете се издигат с ехо,
сенки , плазма от лъжи
нощта , червена от утеха
издира сребърните ти очи.
Звездата си отива с писък
огледалото се пръска на мига
и светът , притихнал , слисан ,
остави ме сред счупени стъкла.