wall-че за Enjyu

*гордо*

Едно стихче и още нещо ~~~

чакам те тук и сега
просто част от пепелта
Една усмивка непозната
изгорени са крилата
Парченца стъклени във мрака
ехо от стенание в душата
Глухи стъпки във прахта
Дали си ти това?
Намерих те за миг поне
вопъл на наплашено, само дете...

~~~~~~~

Мнях... Сдух агейн. Мамка му и живот. Искам си го мамицата му! Но за мен никога нищо! Няма да се впускам във монотонни оплаквания, колко ми е скапан живота и колко боли. Ми всеки го боли поради няква причина. Това не пречи да се дзверя на всичко живо, ама аз съм си зверче така или иначе. Тъпа влюбчива плюшена животинка. *скимти* Сега цяла вечер ще мрънкотя колко искам, защото наистина искам... ноооо дали ще получа е нещо съвсем различно. Зациклих жестоко на една песен... Не мога да спра да я слушам -___-" Ама винаги е най-яко като сам си сипваш.

Daughtry - What about now:

Shadows fill an empty heart
As love is fading,
From all the things that we are
But are not saying.
Can we see beyond the scars
And make it to the dawn?

Change the colors of the sky.
And open up to
The ways you made me feel alive,
The ways I loved you.
For all the things that never died,
To make it through the night,
Love will find you.

What about now?
What about today?
What if you're making me all that I was meant to be?
What if our love never went away?
What if it's lost behind words we could never find?
Baby, before it's too late,
What about now?

The sun is breaking in your eyes
To start a new day.
This broken heart can still survive
With a touch of your grace.
Shadows fade into the light.
I am by your side,
Where love will find you.

What about now?
What about today?
What if you're making me all that I was meant to be?
What if our love, it never went away?
What if it's lost behind words we could never find?
Baby, before it's too late,
What about now?

Now that we're here,
Now that we've come this far,
Just hold on.
There is nothing to fear,
For I am right beside you.
For all my life,
I am yours.

What about now?
What about today?
What if you're making me all that I was meant to be?
What if our love never went away?
What if it's lost behind words we could never find?

What about now?
What about today?
What if you're making me all that I was meant to be?
What if our love never went away?
What if it's lost behind words we could never find?
Baby, before it's too late,
Baby, before it's too late,
Baby, before it's too late,
What about now?

*скимти отново*

Малко мисли -____-'''

Nyaaaaa ^^ Дето се пее в оная емовска песен - "My life is spiraling downwards" Неска ми е някакво изключително празно и убито. На моменти изпадам в self hate mode, на други в ужасен песимизъм. И редовния въпрос "защо все на мен?" :/ Дох... Звуча като емо xD Амааа няма лошо, те поне мязат на нещо ^^ Еееениуей -_-'' Седя си неска пред компа и си мисля, какви са ми моралните ценности. На моменти се хващам в някакъв жесток хипократизъм и се чудя дали съм аз или не. But I guess that's just a part of life... Няма да отричам, че ми е сдухано, защото ми е много сдухано, амаа~ааа... На къде отива света ^^ По новините дават гадни неща, в къщи се случват гадни неща, приятелите ми само ми мрънкат за гадни неща (ихааа повторение - "гадни неща")... и всъщност най-гадното нещо е, че на мен ми пука. Що не бях някой пълен непукист, дето не му дреме... Правя се на tough guy, но май нещо не се получава. Или ще ме мислят за клоун или за невероятна сдухарка. Почвам да се чудя колко истински приятели са ми останали и дали тези , които ми се правят на такива, заслужават доверието ми. Всъщност може би никой не заслужава ничие доверие, защото рано или късно ще се издъни. I still sound like emo ^^ Хората са опасни и плашещи. Всичко щеше да е толкова по-лесно, ако играехме с открити карти. Но и аз не мога де... Доста ме мислят за мило и добричко, амааа... май не са много прави. Започнах да откривам ужасни черти в характера ми, от които ме е страх... Nim is sad. -____-''' Искааам.... искаааам.... искам си таткото, искам един по-добър живот, искам и да имам вяра в хората... Искааам.. искам малко любов, колкото да не ми е самотно... Искам да не ми е сдухано... Искам невъзможни неща май ;( Mood:

Пепел

Луната стене...
Куп пенлива светлина...
Лъчите кой ще ми отнеме?
Образът потънал във ръжда...
И търся те... времето е сляпо
морето спира моя вечен бяг
прегръдка топла като лято
целувка бяла като сняг...
Къде си? Ти ми взе очите
Да скитам без посока из дъжда...
Пак те чувам - ехо от сълзите
допир, крехка самота...
Имай вяра... Тук си... Знам!
Като пепел от цигара...
Следвам те... Дали си там?
И вятъра... Мирис на поквара...
Чакам те... потъпкана мечта...
Нощта танцува със звездите
Сърце разбито във калта...