Voodoo

Лунна светлина. Виене на свят. Странни , но гъвкави чупки. Грациозни извивки. Трептене.
Няколко змии се плъзгаха по тялото на Айба. Езиците им галеха тъмната й кожа , цялата настръхнала в очакване. Стъпките й ставаха все по-забързани , а танца й - все по-еротичен. Ръцете й се протягаха към небето , сякаш да го докоснат , а при всяко движение на тънките й китки десетина тънки гривни подемаха ритъма на барабаните. После дланите й се спускаха по шията , по гърдите , по корема ... Сплитаха се със змиите , галеха нежно ледените им люспи , върховете на пръстите й едва едва целувайки ги. Устните й бяха разтворени леко , тихи звуци на възбуда преминаваха с недоловимо трептене през тях, политайки към небето. Целият свят се беше вторачил в Айба. Езикът й се стрелна напред , спря се за момент , а после го прокара между два пръста - бавно , сякаш очаквайки змията , която се плъзна по дланта й... Целувката беше кратка , студена и нереална. Друго влечуго се изви по шията й. Айба тръпнеше в екстаз. Черната й лъскава кожа беше изтръпнала и когато мятащата й се коса я докоснеше , очите й блесваха още по-ярко.

Барабаните забързаха монотонния си ритъм , а гривните на момичето зазвъняха още по-рязко. Танцът й със змиите стана още по-чувствен , първичен , кадифен. Бедрата й трептяха , ръцете й се извиваха , кръстът й се чупеше , стъпките й глухо се сливаха с ритъма. Песента на нощта... Дланите й започнаха да се сплитат с косата все по-често , възбудените й стонове звучаха все по-силно... Цялата гореше - огън , който никой не можеше да види , но изпълваше всяка нейна клетка. Блестеше , обляна в капчици пот. Изведнъж прозвуча тътен. Змиите се отдръпнаха , а Айба падна на земята. Тялото й се разтърси от конвулсии , писък на екстаз се откъсна от устните й , а бедрата й блестяха мокри. Лежеше , осветявана от лунната светлина , оцъклена , неспособна да си поеме въздух. Вятърът се галеше по голото й тяло , нощта се сливаше с чертите й - всичко около нея се опитваше да се докосне до частица от топлината й. Змиите отново се увиха около нея , плъзгайки се по краката и гърдите й. Хладният им допир предизвика нови спазми на удоволствие , а барабаните подеха монотонната си песен. Айба се гърчеше на земята , писъците й пронизваха небето , а тялото й се тресеше... Или може би земята се тресеше ? Вятърът се усили , мрака се сгъсти... Отвори очи.

Айба се изправи грациозно. По тялото й не беше останала й следна от потта , допира със земята , умората на оргазма. Погледът й гореше...
Барабаните затихнаха...