Миг

Миг

Целувка.
Открадната сълза на вечен блян.
Прегръдка.
Кротък допир на бушуващата пепел.
И ти стоиш -
цигара и ритъм преплетени тлеещо -
умираща песен е новият зов...
Шалът се влачи през сивите спомени -
ресни от тревога и плат от мечти.
А времето спряло е -
и търсим пак нищото -
заблуда за слепия, нови лъжи...
Мигът ще отиде и пак ще сме истинки -
студена целувка и празни души.