Херменевтика на Апокалипсиса - част 1

Херменевтика на апокалипсиса
част 1


Всички искаха да грабнат светлината , да я попият с ноктите си , да разкъсат нежната и обвивка и да изпият кръвта й. Целият свят бе прегърнал култа към лъчите , алчно трепнещ в отчаян екстаз на мълчание. Философия на масите - група хора деградираща отделния индивид. Макар селяците с вили вече да не съществуваха , човешката популация обгърна принципа на безредието , готова да командва собствения си живот. Отделни донкихотовци , мечтаещи за щастлив край , кръстосваха разбития механизъм на социокултурната еволюция , готови да сграбчат възможността да се преборят с поредната вятърна мелница. Но и те вече не бяха като едно време – красивият романтизъм на чистата човешка душа отдавна бе иззет на търг от безскрупулната политика на тълпата. В рамките на няма и 50 години човекът бе потъпкан , продал душата си на стадото , а този нов култ към светлината помири християни с мисюлмани , протестанти с католици , израелци с палестинци и като цяло направи невъзможното – общочовешко обединение , за което толкова отчаяни идиоти бяха мечтали. Днес вече всеки беше дете на света... Ха! Хората се молеха на всеки кръгъл час , безмълвно извили тела към небето , гледайки право в слънцето , нетрепващи като мраморни статуи.
Като изключим общото умопомрачение , човечеството бе постигнало 2 излючително важни неща – бе спряло да се развива и най-после панелите за слънчева енергия се бяха разпространили , поглъщайки по пътя си старото електричество. Още се опитваха да изобретят автомобили , които се захранват със светлина , но за нещастие , учените бяха прекъснали всякаква мозъчна дейност , вперили вече увредените си очи в слънцето.

- Каква идилия! - просъска Луната , вече толкова бясна , че се бе персонифицирала в човекоподобно създание. Впери изпепеляващ поглед в Слънцето , но искрите извиращи от очите й , не спомогнаха с нищо за изпепеляването му. Напротив – той грейна още по-силно , черпейки сила от гнева й и обожанието на хората.
- Хей , аз нямам вина – нацупи се Слънцето , вече приело образът на симпатичен младеж – аз дори не искам да изглеждам така.
Не че нямаше да се съгласи , при положение , че е прав. Но все пак бе бясна. Онзи самозван пророк на новата вяра я бе нарекъл жалко подобие на огледало. Нея! Луната , която преди бе муза на поетите , икона за влюбените , възпявана в долнопробни разкази на ужасите и предълги оди на романтизма , сега бе наричана с такива епитети. Вярно , наистина беше оригинален и ако не беше толкова бясна , щеше да го оцени подобаващо , но да проповядват , че не би съществувала без онази празноглава светулка , бе наистина прекалено. Идваше й да се фръцне , но отдавна вече не беше петнадесетгодишната лигла от преди милиарди години.
- Знаеш ли какво , миличък , омръзна ми цялата тази захаросана история.
Е , няма да ги търпиш дълго , спокойно – усмихна се той и и подаде ръка , за да се преместят на друг астероид. Луната изхъмка , гледайки въпросително към изкрящия си приятел. Виновна усмивка се разля бавно по лицето му , изкривявайки иначе красивите черти дадени му от хората. След серия от провлачвания и „значи“-та , Слънцето я побутна със сериозен жест да седне върху космическия камък.
- Хммм... Нали знаеш , че скоро ще има затъмнение ? Е , след 15 дена има голям шанс да настъпи края на земния свят , апокалипсис , рагнарок или както искаш го наречи.
Тя го погледна преценяващо и поклати глава. Е , хората имаха нужда от едно голямо разтърсване , което да ги вразуми. А и ... култът към луната със сигурност беше по-романтичен от този към слънцето. Вече се виждаше като кралица , седнала върху трона си , наречен Айфелова кула. И без това харесваше гледката там. Усмихна се.
- Е , какъв е проблемът? Все ще остане някой , който да възроди човешкия род , преродил се отново в родообщинния строй.
Крайно съмнително. - измънка Слънцето и избегна погледът й. - Виж , вчера се събрахме със Сатурн и Венера в Астероидния пояс да пийнем по едно и ...
- Тройка ? - прекъсна го Луната , вперила съмнителен поглед в него.
И да беше , какво от това ? - той се покашля , опитвайки се да скрие виновно очи. -Та , Венера се срещнала със Земята преди известно време. Той бил много депресиран, константно пиян и ужасно отчаян. Зорницата го навестила и нали я знаеш , че гледа бъдещето на звезди ? Е , този път се надрусала със прах от бели джуджета и имала видение. По време на затъмнението щяло да настъпи пълна анархия , да започнат войни , заради някакво суеверие и ееее, нали помниш сондите , които хората вкопаха в теб. ? - Луната кимна. - Еми щели да ги взривят и да те разцепят , което ще наруши гравитацията и хммм , Зорницата споменала , че може да се изсипеш върху Земята и да я разрушиш.
Още смилаше цялата информация. Глупавите хора щели да я разрушат? Че те имаха ли толкова акъл? Слънцето я гледаше притеснен , промъквайки се към нея с идеята да я прегърне. Цялата история с отворената връзка преди 2 милиона години доста развали отношенията им. Не че тя не беше права , да го зареже , но някак си му липсваше цялата идилия на обясненията в любов и дялкането на метеорити като рози. Почти я бе стигнал , когато тя скочи , изтръска си полата от астероидния прах и заяви твърдо като протагонист , който знае , че е такъв и няма търпение да пребие лошия , тъй като е наясно , че един шоунен винаги има щастлив край.
- Затъмнението няма как да го спра , но отивам да си поговоря с хората на четири очи.
Слънцето я гледаше как се отдалечава , запътила се устремено към земята , подритвайки дребни парченца метеорити към нея. Преди да се загуби , той се сепна и извика след нея:
- Нали знаеш , че хора са милиарди? Не можеш да направиш така , че да останат само с четири очи!