- Защо огън ? Нали произлизаме от земята , нали Бог ни е създал от кал ?
- Ние сме свободни... Как би си представила , ако носихме оковите на пръстта?
- Да, но огънят е толкова ... безформен.. безграничен..
- А какво трябваше да сме? Симетрични до болка , еднакви , безцветни?
- И все пак... Защо точно огън? Никога , ама никога го няма навсякъде около теб.
- Не би ли се задушила , ако се виждаше навсякъде около себе си?
- А защо не вода ? Тя е също толкова свободна , циркулира в телата ни , в цялата природа.
- Виждала ли си слънцето? Водата се изпарява постоянно , но то никога не спира да гори.
- Водата е многолика , докато огънят просто ...грее.
- Ти били се гордяла , ако беше изплетена от лицемерие и родена с маска вместо лице?
- Но тя е толкова многоцветна! Защо ни е само червено , докато можем да бъдем зелени , сини , сиви , прозрачни , бистри ?
- Кръвта е червена.
- А защо не въздух? И той е свободен - волен , прозрачен , обгръщащ всичко.
- Без субстанция , без обвивка , празен в своята обемност.
- Огънят боли!
- А не е ли най-голямото проклятие най-голямата милостиня , която можеш да получиш?
-Хм...
- Огънят е страст.
Той запали цигара и погледна замисленото й лице. Кибритената клечка проблясна в тъмнината и за миг тя се вгледа - отражението преобрази очите й. Усмихна се.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
обичам когато казваш нещата , който аз не мога
И както си слушам Moonspell - How we became fire (По които, признавам, ако не беше ти никога не бих се зарибила)(Чудно е как само от едно блогче интересите и хобитата ми се промениха из корени) се сетих за този диалог.. Прекрасен е. Прекрасен е.
Post a Comment