Oblivion

Страх ме е ...
Страх ме е от самотата , страх ме е от любовта , страх ме е от всичко и от нищо ...
Искам ...
Искам да бъда с теб , искам да постигна мечтите си , искам всичко ....

Какво бяхме преди и какво сме сега ? По-малко приятели ли сме от преди ? Защо вече не мога да ти казвам , какво чувствам и мисля от страх , че ще те нарани по някакъв начин ? Защо колкото повече те обичам , толкова повече ме боли ? Къде е проблема ... Къде е грешката ? Какво объркахме ?

Не мога да ти дам всичко , което искаш , както и аз не мога да получа всичко от теб . Невъзможно е . Дори и не го желая . Знаеш , че не обичам големите неща ... Малките странични жестове са това , което ме стопля най-много . Онзи моментен изблик на емоции и топлина и усмивка . Обичам клишетата , обичам да ми казваш , че ме обичаш ... Дори , това "повече"... Да , искам да те обичам повече! Имам нужда да те обичам повече! Знам , че боли . И мен ме боли , и теб те боли ... Но нали моята болка е моя , а твоята твоя ? Звучи гадно. Може би никога не сме знаели , че ако болката е обща , ще боли по-малко. Но ... искам твоята болка , но не искам ти да опиташ от моята . Не искам да те боли !!!! Готова съм на всичко , само и само мен да ме боли , а теб не. Знам , че и ти мислиш същото ... И боли . И винаги ще боли ... Човешките същества сме създадени за да се нараняваме един друг. Но знам , че ме обичаш ... И това ми стига ... Малко ми трябва , за да съм щастлива - една усмивка , един жест , едно "обичам те" , една прегръдка , едно розово слонче ... Не искам да се отдалечаваме един от друг ... Искам всичко и не искам да губя нищо. Липсваш ми ... Знаеш ли защо ти се обаждам винаги преди да заспя ? За да заспя със усмивка , със гласа ти , който съм чула преди минута...

Приеми ме такава каквато съм . Имам нужда понякога да съм далеч от теб , имам нужда да те ревнувам , имам нужда да бъда специална . Просто съм такава. Това , че наричаш всички "мило/сладко/етц" ме влудява. Чувствам се една от тях. Не искам да съм "ей , ти" , но не искам и да съм "милото" с което си пиеш биричката след работа или говориш в айерси. Но "ей, ти" боли още повече. С какво съм по-малко? Колкото и да ти го казвам , няма ли да го разбереш ? Ревнувам , гадно ми е , боли ме... Как да го кажа ? Как да ти го обясня ? Толкова ли не мога да бъда нещо по-специално , по-различно от тях ? Както и да е... Може би с времето ще свикна и ще боли по-малко...

И мълчанието... Мразя да мълчиш.. Мразя да говоря и да получавам тишина в замяна... Имам нужда от успокоение , когато плача ... Имам нужда да ми говориш ... Имам нужда от "обичам те" ... Колкото и да ми го казваш , проклетата фраза няма да се обезцени и със една стотна ... Но явно за теб не е така... И думата не е "бичам" , а "Обичам" ... И винаги ще е "Обичам" , а не някое от нейните производни...

Когато падна ще ме хванеш ли ?

Обичам те....