Voodoo

Лунна светлина. Виене на свят. Странни , но гъвкави чупки. Грациозни извивки. Трептене.
Няколко змии се плъзгаха по тялото на Айба. Езиците им галеха тъмната й кожа , цялата настръхнала в очакване. Стъпките й ставаха все по-забързани , а танца й - все по-еротичен. Ръцете й се протягаха към небето , сякаш да го докоснат , а при всяко движение на тънките й китки десетина тънки гривни подемаха ритъма на барабаните. После дланите й се спускаха по шията , по гърдите , по корема ... Сплитаха се със змиите , галеха нежно ледените им люспи , върховете на пръстите й едва едва целувайки ги. Устните й бяха разтворени леко , тихи звуци на възбуда преминаваха с недоловимо трептене през тях, политайки към небето. Целият свят се беше вторачил в Айба. Езикът й се стрелна напред , спря се за момент , а после го прокара между два пръста - бавно , сякаш очаквайки змията , която се плъзна по дланта й... Целувката беше кратка , студена и нереална. Друго влечуго се изви по шията й. Айба тръпнеше в екстаз. Черната й лъскава кожа беше изтръпнала и когато мятащата й се коса я докоснеше , очите й блесваха още по-ярко.

Барабаните забързаха монотонния си ритъм , а гривните на момичето зазвъняха още по-рязко. Танцът й със змиите стана още по-чувствен , първичен , кадифен. Бедрата й трептяха , ръцете й се извиваха , кръстът й се чупеше , стъпките й глухо се сливаха с ритъма. Песента на нощта... Дланите й започнаха да се сплитат с косата все по-често , възбудените й стонове звучаха все по-силно... Цялата гореше - огън , който никой не можеше да види , но изпълваше всяка нейна клетка. Блестеше , обляна в капчици пот. Изведнъж прозвуча тътен. Змиите се отдръпнаха , а Айба падна на земята. Тялото й се разтърси от конвулсии , писък на екстаз се откъсна от устните й , а бедрата й блестяха мокри. Лежеше , осветявана от лунната светлина , оцъклена , неспособна да си поеме въздух. Вятърът се галеше по голото й тяло , нощта се сливаше с чертите й - всичко около нея се опитваше да се докосне до частица от топлината й. Змиите отново се увиха около нея , плъзгайки се по краката и гърдите й. Хладният им допир предизвика нови спазми на удоволствие , а барабаните подеха монотонната си песен. Айба се гърчеше на земята , писъците й пронизваха небето , а тялото й се тресеше... Или може би земята се тресеше ? Вятърът се усили , мрака се сгъсти... Отвори очи.

Айба се изправи грациозно. По тялото й не беше останала й следна от потта , допира със земята , умората на оргазма. Погледът й гореше...
Барабаните затихнаха...

Как се пише фенфик :Р

Туториълче написано за един форум :Р

1) Мили мои деца , четете книжки , хванете фенфикшън нет , намерете някой по-дълъг и стойностен фик и се забавлявайте. Мдааа , най-важното е забавлението. Книгите ги четете за богатство на речта , фиковете за идея , как по дяволите се структурира един фик.

2) Независимо дали фика е на български или английки , правописът и пунктуацията са изключително важни , колкото и да не ви се вярва -___-
Колкото и да е готин фика , ако е написан "грозно" ще си изядете един злобен флейм от мен и тези , на които им пречи шльокавицата. И нали съм добра душа , ето ви малко помощни средства:

~ Има едно страхотно помагало от 4 до 7 клас по Български език с правилата в нашия език . Синьо е , прилича на нотна тетрадка и да е максимум 4-5лв.

~ Ако не ви се дават пари , АОК беше написал една тема -> тук - Проблема при нея е , че е малко дълга , а и нека си го признаем - мързи ви да прочетете няколкото правила на форума , едва ли ще седнете да четете нещо , което ще ви помогне и в писането, и в училище. (Тааааааз днешната младеж.... :Р)

~ Мозила имат един много готин ад-он -> речник на български ~~ Всеки допуска грешки като пише , нормално е , а нещо такова помага адски много , когато правим грешки от недоглеждане. (Червения пунктир под думата и е стряскааааащ xD )

3) Айде , вече знаем (надявам се) що годе как се пише на български. Сега е момента да седнем и да си осмислим фика. Харесвате си аниме , избирате си двойка (без СасуСаку , plix plox -_____-'' little bit overused , ya know>< ) и обмисляте какво да пишете.

Бъдете реалисти - без клишета не може , но цаката е да представите тези клишета по нов начин. Ииии какво като Ичи ще се напие , а Ренджи ще го изнасили ? Важното е , как и защо Ичи се е напил и защо Ренджи ще прави лош , потен смекс с него xD

4) Знаем как се пише ? Имаме идея ? Искаме да го напишем ? Идва момента , който сте чакали толкова много време - писането на фика.

~ Преподготовка:

Преди да седнете да пишете , помислете какво ще ви предразположи. Хаха , не ми се смейте - обстановката е хипер важна. Аз лично си запасявам със кола и цигари , пускам някоя циклежна музика и сядам да пиша. (xxxxx като си спомня на какво циклих , докато писах Inui and the pink fairies xD~~ )

~ Писане на фика:

Такааааам ... Отваряме един хубав уърд документ (.doc , не new topic!!) и започваме да си изливаме мислите и душата. Забравете клиширани първи изречения като - Имало едно време , Саске се събуди с махмурлук , Беше хубав ден над някъде си and so on and so on.. (Освен ако не искате да пишете fanf*ck естествено , но това е друга бира )
Гледайте да не се разсейвате , докато пишете , че дистракшъна ражда големи простотии.

~ Редакция:

Въобще не си мислете , че ще минете без добрата стара редакция! Огледайте внимателно за граматични и смислови грешки , за повторения , за двусмислици и etc. Надявам се , все в часовете по Б.Е. сте говорили за това (освен ако не сте ги пропуснали или сте прекалено малки за да сте ги имали изобщо ^__~ ). Препрочитайте до момента , в който вече не намирате грешки... Сега идва следващата стъпка:

5) Намираме си свестен бета рийдър (или редактор) , който съвсем честно и критично ще ви поправи останалите грешки , ще ви направи забележки , кое не е наред и ще ви каже , дали изобщо има смисъл да поствате фикчето. Ама гледайте да си намерите някой ужасно критичен и взискателен , който да ви накара да се ядосвате на собствената си простотия :Р~~

6) Ето сега няколко мои лични правила за структурата на един фик:

* Големината на един чаптър (глава) трябва да е над хиляда думи! 1000-1500 са малките чаптъри , които честно казано подминавам , ако чета във фф.нет. Един нормално дълъг чаптър е 2000+ - 2500- думи. Кратко съква на макс ^^

* Ползвайте добрите стари абзаци. Като се пльосне една маса текст без никакво отделяне , читателя първо си мъчи очите , второ псува като за световно. В крайна сметка фика е насочен към читателите - вие да се изфукате колко сте готЯни и какви творци сте , а те да се изкефят на нещо свежо.

* Заглавието е това , което хваща окото. Какви са тия глупости "MyFuck: SasuSaku , (SasuSaku) , Sasuke and Sakura and so on~ !!! Просто е смешно -______-'''' Измислете нормално , не ЧАК толкова клиширано и досадно заглавие и ще получите бонус-точка.

* Препоръчително е да завършвате чаптъра с клифхенгъри (бел. пр. висяща скала :Р -> отворен край , стряскаща случка , развой на събитието и етц.) , които да накарат читателя да си чака следващия god damned chapter!

* Пряката реч на български се отделя с нов ред и тире , не със кавички!
- 'Ко ста'а , Бякуя , dude ? - например ...
Мислите са в кавички и не е нужно да се отделят на нов ред. "Лелееее , тая Хината къф задник ималаааа. Оле , ша е порна!" (пак пример *нивинну* )

* В разрез с примерите , които дадох по горе , жаргоните , съкратените думи и т.н. са крайно нежелателни.

* Описвайте! Дългите изречения и прилагателните дават живот на фика или разказа. Какъв е смисъла да се напише :
'Ечизен се прибра. Беше уморен. Погали Карупин. После изгледа на кръв баща си. Влезе в стаята си. Легна на леглото. Затвори очи. Започна да мисли за Момо-семпай" , като може да се напише много по-четливо:
'Ечизен се прибра от дълъг ден , изпълен с тренировки , погали пухкавия Карупин и се запъти към стаята си. По пътя изгледа на кръв баща си , заради поредния глупав коментар на досадника и накрая блаженно се отпусна на леглото си , потънал в мисли за Момо-чан.'

7) Еми , ако сте спазили всичките стъпки до сега , feel free да постнете във форума. Не се сърдете на критики - никой не е безгрешен , а на повечето юзъри им е писнало от леймърски изпълнения. Е , ще се научите :Р

Calling the Rain

Суша ...
Седнала под едно сгърчено дърво , Лийра се взираше в далечината.. Някъде там , някъде там трябваше да има зеленина. Някъде там валеше ... Някъде там .... Някъде там хората гледаха някоя мързелива река , неосъзнавайки какво богатство е. Някъде там ... Да , но не и тук. Момичето облиза напуканите си устни и премрежи поглед. Не искаше повече да се взира в малкото селце , схлупено под лъчите на жаркото слънце , блестящо някак тъжно сред безкрая на кафявата трева. Всичко вехнеше , всичко умираше ...
Лийра не помнеше , кога за последно бе валяло. Старите богове , тези , чиито имена не трябваше да се споменават , се бяха завърнали , за да си отмъстят. "Той не може да ни защити от Тях" , помисли си тя горчиво. "Никой не може да ни спаси от съдбата , която сами си отредихме." Някога майка й бе изгорена на кладата , само защото отказа да смени вярата си. Дали беше щастлива сега ? Дали духът и бродеше свободен из безкрайните цветни поля на това , което вече трябваше да нарича "рай". Колко беше лесно цял един народ да си промени вярата пред заплахата от огън и сеч! Колко беше лесно да измениш на сърцето си, да се продадеш на един нов , жесток и кървав бог ... Смъртен бог ... Лийра презираше тиранина , който управляваше страната им - този , който се беше провъзгласил за бог , този който наказваше жестоко хората , които му противоречаха. И какво беше причинил на обикновенните селяни , на бедните овце , които трепереха от страх при всяко негово движение? Смърт... Сушата уморяваше селото й бавно и безмилостно - добитъка беше измрял , посевите се бяха сгърчили , хората бяха загубили надежда - бяха станали един мъртви сенки , очакващи края си всеки миг. Не трябваше да е така! Защо , защо се бяха обърнали срещу обикновенните хора , а не срещу тиранина?? Лийра отвори рязко гневните си зелени очи и заби юмрук в безжизнената пръст.
- Защо? - просъска тя и усети влага по бузите си. Плачеше? Нима имаше толкова течност в тялото й , че да плаче? Не знаеше дали да приеме сълзите , като знак , че е още жива или като предзнаменование , че краят й наближава.
Някога до това умряло дърво течеше реката. Момичето си спомни със тъга за кристалните води на бързата вода , за ледено-студената й милувка , за живота кипящ в и около нея. Лийра се сгърчи , надявайки се по-скоро да дойде нощта - поне през нощта жаждата бе по-поносима. Разплака се още по-силно ... Сълзите й капеха бавно , почти като в сън върху напуканата почва , която ги поглъщаше в мига , в който се докоснеха плахо до нея. А може би се изпаряваха още във въздуха , неспособни да преодолеят тежката жега? Лийра не знаеше ... Съзнанието й бе прекалено заето да проклина всички и всчико... Знаеше , че скоро ще умре - водните запаси бяха почти на привършване.. Потопи се в мъката си , забравяйки за вечната , ненатрапчива мечта за дъжд...

Беше се унесла... Абстрактни сънища притичваха по полезрението на съзнанието й , но нито имаше сили да ги улови , нито желание да се слее с тях. Не и бледата сянка , която седна до нея и докосна с призрачни устни челото й.

Събуди я мирисът на вода... Не , водата нямаше мирис - беше онова усещане , че около нея има вода или че ще вали. Взря се стреснато в небето , надявайки се да види тежки , черни облаци , предвещаващи дъжд. И те наистина бяха там - сгушени , начумерени , безкрайна маса , приличаща на памук. Лийра се усмихна... Напуканите й устни се разтегнаха болезнено , дори капчици кръв избиха по малките ранички. Но не я интересуваше мимолетната болка - горе имаше облаци , облаци , които щяха да дарят живот... Дали боговете бяха чули клетвите й ? Или...
- Нали не халюцинирам? - прошепна тя повече на света , отколкото на себе си. Не че очакваше отговор - просто сънищата понякога бяха прекалено реални.
Нещо се раздвижи около нея. Тя се обърна стреснато и видя Него. Беше бог - невероятно красив , безкрайно неземен и ужасно нереален. Призрачната Му фигура беше изтъкана от течаща вода , синьо-сивкавият цвят на кожата Му контрастираше ярко с кафявата , мъртва земя около Него. Но не фееричният вид Го правеше бог , а очите - две леденосини кристала , които сякаш бяха събрали цялото знание и мъдрост на този свят. Лийра преглътна сухо, незнаейки как да реагира.
- Кажи Ми , момиче , искаш ли да завали?
Гласът Му беше същият като очите ... Лийра само кимна , онемяла от наситеността на аурата , която присъствието Му разпръскваше.
- Какво би дала , за да усетиш бушуващата буря , която се таи в небето , да се излее над селото ти и да спаси жалките ви , предателски животи?
Жилката на гняв и обида в гласа Му разби сърцето й. Усети как всичко , което някога беше изпитвала някога , сега се трансформира в ужасна мъка. Искаше да заплаче , да падне в краката Му и да моли за прошка. Беше забравила името му , а може би никога не го бе и знаела , но изпита такава силна вяра към Него , толкова силна болка от това , че го бе предала...
- Отговори ми , момиче!
Лийра потрепери... Когато заговори , освен тялото й и гласът й трептеше като самотно листо , подхвъляно от вятъра.
- В-в-всичко...
Едва сподави сълзите в очите си. Презрение ли имаше в Неговия поглед ? Лийра се сви , сякаш чакаше богът да изрече окончателната си присъда. Взираше се в Него , в лицето Му , дори и в очите Му. Беше готова на всичко за отговор. Искаше дъжд , искаше живот... Изведнъж гнева , който бе забравила при Неговата поява , се появи отново. Огънят , който изведнъж пламна във вените на момичето , върна гордо изправения й гръб , пламъка в очите й и стоманата в думите й. С него дойде и прозрението...
- Нашите прегрешения са си наши. Не трябва земята да страда за това , че хората са предатели. Не я ли чуваш как стене? Как умира?
Той й се усмихна почти топло и махна с ръка:
- Нека така да бъде тогава...
Изведнъж дъждът плисна! Едри , тежки капки вода започнаха да се стичат по лицето й. Тя отвори уста , поглъщайки жадно живота , който носеха със себе си. В сърцето и избухна щастие и тя разпери ръце и започна да танцува в такт с ритъма на дъжда. Беше прекрасно! Въртеше се като обезумяла , а дъжда се сипеше и сипеше около нея. Събу обувките си и стъпалата й усетиха лакомото дишане на земята - толкова настървено , толкова щастливо ... Лийра не разбра , кога беше почнала да пее... Танцуваше и пееше , пееше във възхвала на старите богове , на тези , които бяха преди и щяха да останат винаги. Гласът й се носеше ясен и звънлив като птича песен. Беше жива!
Минаха часове докато дъжда спря. В момента , в който последната капка целуна земята , Лийра падна изнемощяла в калта и зарови нос в аромата на мократа пръст. Беше прекрасно... Той се надвеси над нея , погледът му пълен със насмешка и симпатия.
- А какво ще правим сега ? Когато даде живота си в замяна за един танц под дъжда ?
Този път тонът Му беше мил , почти любвеобилен. Момичето го погледна въпросително , нямайки сили да Го попита , какво има в предвид. Той се усмихна и устните Му докоснаха челото й:
- Ти извика облаците , ти накара дъжда да се излее , ти направи всичко това , със собствената си енргия , със собствения си живот.. Какво ще правим сега ? Когато умираш ? Заслужаваше ли си ? Трябваше ли да спасиш тях , като се лишиш от собственото си съществуване ?
"А защо да не?" помисли момичето. "Защо да не? Така и така щях да умра ... Сега поне ще умра щастлива - щастлива , че земята е отново жива , щастлива , че хората ще продължат напред , щастлива , че Ти служих..." Лийра притвори очи ... Усещаше как мирисът на мократа почва става все по-далечен , как нощта почернява и как образът Му изчезва. Усмихна се...

Той се наведе над нея и прошепна:
- Не сега , мила моя жрице , не сега ... Още работа има за теб , преди да се върнеш при мен ... при нас...


На следващия ден подивелите от щастие съселяни на Лийра намериха няколко сини цветя под дървото - там където сълзите на момичето бяха капнали...

Адаптация

Адаптация ...

Спри не си отивай! Ще ми бъде тъжно!
Ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай! Днес ще ти направя
най-страшното признание:

"Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен.
Пристанищата са пустинно тихи,
когато теб те няма." (x2)

Спри не си отивай! Ще ми бъде тъжно!
Ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай! Ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.
Не, не си отивай! Ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.

~~~

Обичам те ... И ще те обичам , дори и да не си със мен ... Край - колко ужасна дума ...