Слънцето изгря над градинката и обагри върховете на дърветата в червено. Готин нюанс, а? Авторката на това излияние щеше да се почувства много по-добре, ако задачата й не включваше клишета. Задъвка молива си и се загледа тъжно в изгрева. Защо изобщо трябваше да стане рано? Защо изобщо гризеше молив при положение, че си изтъркваше клавиатурата под косите лъчи на изгряващото слънце? Тракаше сънливо, загледана в красивите огнени нюанси, които се разпръскваха по небето и бяха о, толкова романтични и ежедневни. Тъжно, нали? Прозина се, затвори лаптопа с трясък и реши да се прибере и да спи, докато денят започваше за всичко друго около нея. Преди да се унесе в сънища за прекрасния изгрев, който току що бе видяла, щеше да постне описанието му в някакъв форум, с надеждата, че някой оптимист ще я нарече идиот. Думичката "идиот" определено се вписваше в изяществото на ранното утро. Обърна се. Лъчите превърнаха гърба й в трептящо оранжево, докато вървеше към дома си. О, да... изгревът определено беше красив и клиширан.
*******
Това е първата кратка част от несвързаните приключения на лаптопа. Тъй като е само пролог действието не е особено насочено към него, но... beware his wrath!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment