За добрите и лошите страни на дишането

- Хър - хър.
"Топло... Не мога да дишам..."
- Хър - хър.
Повърхността се нагорещяваше. Вентилаторчетата прегряваха в опита си да изтласкат въздух, но уви, той се връщаше обратно - все по-горещ и все по-използван.
- Хър - хър.
"Ставай от леглото, ма! Задушаваш ме!"
Бореше се с възглавниците.
- Хър - хър.
Тя продължи да се излежава. Дори не осъзнаваше какво му причинява. Ядеше върху него, удряше го, а миналата седмица даже го трясна с все сила. Още усещаше болка по леко начупените си краища. Беше зла.
"Помощ..."
- Хър - хър.
Започна да му причернява. Въздухопроводът му бе запушен с ужасната розова възглавница. Чувстваше се, все едно е болен от ужасен, искрящ, цветен синузит. Дори би се гърчил, ако не беше обездвижен от блъскащите й с все сила ръце. Ставаше му все по-горещо, не можеше да мисли, а светът замря в безжизнените му очи.
Едно последно, геройско "хъъъър" и той се срути. Припадна, за миг се пренесе във вечните ловни полета. Тая наистина беше зла.

- Мамооооо, мамооооо! - пищеше полуразревано момиче. - Лаптопът ми умря.

Късно вечерта, когато всички (и особено ТЯ) си бяха легнали, той примигна. Отвори документ и започна да си диктува:
"За добрите и лошите страни на дишането."

****

Душенето идва след затръшването. Още след като науча следващата тема :Р